Иниеста: Няма друг като Роналдиньо, с Пеп завладяхме нови земи

Още по темата

 

Андрес Иниеста (35 г.) даде интервю пред сп. “4-4-2”, в което коментира цялата си кариера. В момента халфът е част от Висел Кобе (шестия най-голям град в Япония), но постигна най-големите си успехи с Барселона и националния отбор на Испания.

В Кобе Иниеста се събра с Давид Вийя и Лукас Подолски. Целта на клуба бе да стане №1 в Азия, но планът не бе изпълнен – завършиха чак на осмо място в Япония през 2019-а. Все пак тимът се добра до ШЛ на Азия, след като спечели Купата на императора през януари. Това бе трофей №26 за Иниеста.

Андрес, кои играчи бе закачил на стената в спалнята като дете?
– Пеп Гуардиола и Михаел Лаудруп. Те бяха моите идоли. Имах плакат и на Майкъл Джордан.

Как протече животът в школата Ла Масия, където се озова на 12 г.?
– Беше много трудно да напусна семейството толкова рано. Идвах от малък град – Фуенталбия, който не е близо до Барселона, но не бях само аз. В школата имаше много други момчета от далечни места като мен. В дубъла пък бяхме с Тиаго Мота, Фернандо Наваро, Жорди Лопес, Виктор Валдес, Роберт Трасорас и Олегер. Учеха ни да играем като първия отбор (4-3-3). Пас, едно докосване, бързина, движение напред. Трябва да бъдеш много добър технически.

Някои казваха, че “Иниеста не прилича на футболист”, когато започна да влизаш в първия отбор…
– Така е, никога не съм бил висок, но пък не съм приемал това като недостатък. Нямаше как да ме карат да пазя съперник, който е 2 метра. Осъзнах, че мога да бъда по-изобретателен. Нямаш нужда да си голям, за да финтираш играч на противника. Дори малките размери понякога са плюс. Меси също не е гигант, нали? В крайна сметка футболът се играе на земята и с краката.

Какво бе чувството да работиш с Ван Гаал като млад?
– Той е един от най-големите треньори в модерната епоха. Има много ясни идеи и знаеше какво иска. Можеше да комуникира, въпреки че испанският не е първият му език. Вярваше на младите играчи дори в трудните моменти. Не са много треньорите, които го правят! Трябва да се адаптираш и да учиш. Когато попаднеш в първия отбор, веднага разбираш, че разликата е в скоростта.
Всички движат топката много бързо. Трудно е да го асимилираш веднага. В съблекалнята виждаш само известни футболисти, които си гледал по телевизията, но от утре вече сте приятели и се виждате всеки ден. Когато стартирах в първия отбор, много време бях на пейката. Шави също. Получаваш 20 минути, после 30… Мислиш си, че си готов, но всъщност не си. Чак на 22 години играех повече.

Какво направи Франк Рийкард, за да промени Барса?
– Промени много. Барса имаше труден период, президентът се смени, имаше протести. Отборът едва се класира за Шампионската лига с хеттрик на Ривалдо срещу Валенсия в последния мач от сезон 2000/01. Изредиха се петима треньори за пет години, но после Рийкард дойде (2003) и взе играчи като Роналдиньо и Деко. По времето на Ван Гаал в Барса имаше много холандци, докато Рийкард ги комбинира със собствени кадри като мен, Шави и Пуйол. Но всичко се случваше “стъпка по стъпка”, както казваше той. Не сме започнали да побеждаваме изведнъж. Франк разбра философията на Барса и искаше да даде радост на хората чрез футбола. Аз играех доста, но повечето пъти влизах като резерва. Имах шанс да започна по-често като титуляр, когато Шави се контузи през 2005/06.

Колко добър бе Роналдиньо?
– Винаги се усмихваше и беше луд по футбола. Различен е от всеки играч, с когото съм бил. Прекрасен човек. Жалко е само, че не остана по-дълго време при нас. Футболът беше изкуство за него. Вкара два гола на “Бернабеу” и дори феновете на Реал го аплодираха.

Видя от първо лице и растежа на Меси. Смяташ ли, че той е най-великият в историята?
– Да, така е. Лео е най-великият, защото е най-завършеният футболист. Играе на много високо ниво и го прави толкова дълго време. Няма да забравя неговите представления на финалите в ШЛ през 2009 г. в Рим и 2011 г. на “Уембли”.

Но ти участва и в спечелването на Шампионската лига през 2006-а, когато се появи като резерва на почивката.
– Бе труден финал за нас срещу Арсенал в Париж. Изоставахме с 0:1, но бяхме с човек повече. Валдес направи ключови спасявания и през второто полувреме вкарахме два гола.

Какво се случи при Гуардиола?
– Той непрекъснато търсеше нови начини да спечели предимство. При него пресирахме още повече и трябваше да работим още по-здраво, за да си връщаме топката възможно най-бързо и максимално близо до вратата на съперника. Позицията на централните защитници се промени, дори вратарят ни стана част от атаката. Отборите нямаше как да ни спрат, но в началото стартът бе труден. Пеп не успя да спечели няколко мача, дори загубихме с 0:1 от Нумансия в неговия дебют. Това бе голям шок. Феновете не бяха щастливи, Гуардиола все още нямаше достатъчно опит и хората вече се съмняваха в него. Освен това бяхме завършили зле предната кампания, Реал ни разгроми с 4:1. Той обаче ни събра и ни каза: “Ако ми вярвате, ще печелим”. Бъдещето показа, че е бил прав.

Колко болезнено бе да играеш 90 минути във финала на ШЛ през 2009-а, въпреки че страдаше от контузия?
– Болката бе голяма. Казаха ми изобщо да не шутирам, защото имаше страх да не се усложни травмата. В крайна сметка обаче бях на ниво, при това срещу един много труден съперник. Манчестър Юнайтед започна по-добре от нас мача и имаше шансове да поведе, но след това Ето’о вкара за нас, успокоихме се и започнахме да си подаваме топката по-ефективно. Спечелихме требъл, Барса никога не бе правил това. Прекрасни години! Имахме силен треньор, играчи и щаб. Може би върхът бе финалът на “Уембли” през 2011-а (пак срещу Манчестър Ю), но пък най-добрият ни мач при Пеп бе 5:0 у дома срещу Реал Мадрид през 2010-а.

Казвал си и преди, че си страдал от депресия преди Мондиал 2010 в ЮАР. Как ти се отрази това?
– Не знам как започна, но се чувствах зле. Неловко. Под съмнение. Уязвим. Наистина имах нужда да презаредя батериите в този период. Говорих с докторите в клуба и съм доволен, че го направих. Освен това съм късметлия, че имам добро семейство около себе си. Това е начин да релаксираш.

В първия мач на Мондиал 2010 загубихте от Швейцария с 0:1…
– Не бих казал, че сме били притеснени, но имаше напрежение, защото загубата дойде неочаквано. Хората си мислеха, че още един талантлив отбор на Испания ще се провали на голям форум, но ние вече бяхме натрупали самочувствие с триумфа на Евро 2008.

На финала в ЮАР победихте Нидерландия. Какво смятате за подхода на съперника?
– Те играха добре, но на моменти беше грозно и имаше липса на респект. Хубаво е, че ние спечелихме накрая.

А как избегнахте враждата между Реал и Барса в националния отбор?
– Винаги е имало шеги, които започваха най-често от Пике, но ние се познаваме с играчите на Реал Мадрид от дълго време. Играли сме заедно с тях още от деца в националните отбори за юноши и младежи. По време на дербитата на клубно ниво имаше конфронтации, но това е заради големия залог и желанието да победим. Нямаше как да променим това, а и феновете искаха да го виждат. В същото време обаче всички знаехме, че трябва да имаме правилния отборен дух в Испания, ако искаме националният отбор да бъде успешен.

Надяваш ли се да станеш треньор един ден? Искаш ли да се върнеш в Барса като такъв? Заедно с Шави може би?
– Все още съм играч. В Япония е много различно, отборите са равностойни. За първи път трябваше да се адаптирам към отбор, който не печели всяка седмица. Семейството ми се чувства добре, все още съм мотивиран да играя. Стадионите и феновете в Япония са впечатляващи. Както съм казвал, искам да играя до 40 години, ако тялото ми позволи. Може би ще стана треньор, след като се откажа. Това ще ми позволи да съм близо до тревата, но имам и други занимания. Виното от моята винарна също върви добре. Това е важно нещо за мен и семейството ми.

Анди Митън, списание FOUR-FOUR-TWO
Превод на вестник “Тема спорт”


източник: gol.bg

0 0 vote
Article Rating
Subscribe
Notify of
0 Comments
Inline Feedbacks
View all comments