Какво се случва в икономиката, когато се вдига минималната заплата

Какво се случва в икономиката, когато се вдига минималната заплата

Снимка: Pixabay

В началото на месеца Европейската централна банка публикува изследване, показващо ефекта на повишаването на минималната работна заплата (МРЗ) в Централна и Източна Европа. Изследването проучва как фирмите в осем държави, сред които и България, се приспособяват към покачванията на МРЗ, пише в анализа на Зорница Славова от екипа на Института за пазарна икономика (ИПИ).

Трябва да се направи уговорката, че полевото проучване сред фирмите е проведено през 2014 г. и обхваща периода 2010-2013 година. В този период МРЗ в България нараства кумулативно с около 1/3 (от 240 лв. през 2009 г. до 310 лв. през 2013 г.) В изследването е посочено и че ефектът от вдигането на МРЗ в България е значително по-широк отколкото в другите държави заради системата на минималните осигурителни доходи, която се влияе и от МРЗ.

Още по темата

Основните изводи на проучването за всички включени държави доказват, че за фирмите повишаването на МРЗ води основно до съкращаване на разходите извън тези за труд, увеличаване на цените на продуктите и подобряване на производителността. Също така то предизвиква и намаляване на служители, както и отказ от наемането на нови служители. Изследването показва още, че същите ефекти се наблюдават и в предприятията, които нямат работници, наети на МРЗ.

По-интересно е да се разгледа как стои България на фона на останалите държави и как българските фирми се справят с лавинообразното повишаване на МРЗ в страната през последни години.

Съкращаване на наети. България е сред държавите, в които този ефект е относително по-широко разпространен. Всяка четвърта фирма веднага е освободила част от служителите си. Предвид реалностите в страната, може да се предположи, че част от съкратените служители биха могли да продължат да работят в сивата икономика и на заплащане, отговарящо в по-голяма степен на добавената стойност от труда им. Така или иначе МРЗ влияе в голяма степен на пазара на труда на световно ниво (виж тук), а преди няколко години ИПИ направи изследване по темата, което показа, че всяко покачване на минималната заплата със 100 лева води до загуба на 24,5 хиляди работни места сред най-ниско образованите.

Наемане на по-малко хора. За съжаление, точно по отношение на този ефект за България липсват данни, но той е широко подкрепен от литературата (например тук) и от изследванията в други държави. Почти всяка втора (46%) от включените в проучването фирми отговаря, че при повишение на МРЗ ще наема по-малко хора или изобщо няма да наема нови работници. Този ефект не е изненада, тъй като повишението на МРЗ се отразява негативно най-вече на шансовете за заетост на дългосрочно безработните, младежите и нискоквалифицираните. Това се отнася в особено силна степен в районите, в които МРЗ е с по-висок дял от средните работни заплати (конкретно за България такъв район е Северозападна България, например).

Увеличаване на цените на продуктите. Най-често прилаганата практика след повишаването на МРЗ в България е увеличаването на цените на стоките и услугите. 35% от българските предприятия са увеличили цените именно за да посрещнат по-високите разходи за труд. Въпреки това сред изследваните страни стойността на този ефект в България е сравнително ниска, но и значително над най-ниската стойност – 15% в Словения (при средно 53% за осемте държави). В повечето случаи това говори за невъзможност на фирмите да оптимизират разходите си, въпреки че с повишаването на цените на стоките и услугите губят конкурентни предимства.

Намаляване на други разходи. Над 60% от включените в изследването предприятия са намалили другите си разходи (например за инвестиции, поддръжка, доставки и т.н.), за да компенсират повишаването на разходите за труд. В България, обаче, този дял е малко над 8%. Значително по-ниската склонност на българските предприятия за намаляване на другите разходи може да се търси във вече приключила оптимизация на разходите в отговор на кризата (и невъзможност за по-нататъшното им свиване).. Друг извод, който се налага от данните, е, че при увеличение на разходите за труд от повишението на минималните заплати, българските работодатели в доста по-висока степен преминават към освобождаване на работници. Леснотата, с която се наемат и освобождават работници във всяка страна, както и конкретната макроикономическа конюнктура най-вероятно имат отношение към тези резултати и към предпочитаните от фирмите реакции към повишението на минималната заплата.

Увеличаване на заплатите на останалите наети. За да поддържат разликите в заплащането на служителите си според извършваната работа, част от фирмите трябва да повишат всички заплати при увеличение на минималната. В България този ефект е значителен (близо 30%), но все пак е по-нисък от средната му стойност в другите държави. Причина за това може да се търси отново в по-голямата склонност за директно освобождаване на служители.

Повишаване на производителността. Това е най-широко застъпеният ефект при изследваните държави. Над 60% от предприятията биха предприели мерки за повишаване на производителността си, за да компенсират увеличените разходи за труд. Но не и България. Въпреки че именно България е страната с изключително ниска производителност на труда, малко над 20% от фирмите смятат, че могат да я повишават, за да си позволят по-високи възнаграждения за служителите. Тук вероятно роля играят както ниските капиталови разходи на българските фирми (особено в годините след кризата), така и традиционно малкото инвестиции в технологии, слаборазпространената практика за учене през целия живот и т.н.

Изследването на ЕЦБ отново очертава негативните ефекти от повишаването МРЗ не само в България, но и в няколко други страни от региона. Макар и по отношение на някои негативни ефекти България да стои относително добре на фона на другите изследвани страни, в които отрицателните въздействия са по-силни, и тук повишаването на МРЗ води по-високи цени и по-висока безработица. За съжаление, обаче, то в много по-малка степен стимулира повишението на производителността, което в много от страните от региона е преобладаваща реакция на фирмите.

източник: investor.bg

Коментирай

1000
  Subscribe  
Notify of