Повечето италиански партии отразяват фалшива промяна

Икономика и Финанси

Не съм голям фен на блогове. За повечето от тях смятам, че са прекалено дълги, твърде тривиални или казват твърде малко по същество. Едно приятно изключение е блогът на авторката Петра Рески, който понякога звучи доста небрежно. И е особено забавно, когато богохулства за германските кореспонденти в Италия или за германски (и въобще европейски) политици, които се преструват, че са по-добри италианци.

По-специално, Рески се вбесява, когато германските медии отново и отново напълно погрешно преценяват движението „Пет звезди“, което стана най-силната партия след изборите.

Всъщност подигравките над Италия в германските „качествени“ медии имат дълга традиция, припомня журналистката. Така например през 2013 г. едно изявление на кандидат-канцлера Питър Щайнбрюк влезе във всички медии: той бил ужасен, че „двама клоуни са спечелили” в Италия. Във FAZ се казваше: „Ние всички искаме само стабилни условия в Италия”, и, по думите на Шойбле,

“политици, които са наясно със своята отговорност”.

Ако не са, тогава те са просто клоуни. Аналогично и шокираният Александър Граф Ламбсдорф коментира италианските избори в Die Welt:

„Трудно е в този резултат да се види мъдростта на избирателите”.

Да, мъдростта, мъдростта! По дяловите! Очевидно такава мъдрост може да се открие само в германските умове, особено в умовете на писателите на статии и коментаторите?

Германците са известни като по-добрите италианци, така че не е изненадващо, че двама германски кореспонденти на име Тобиас и Удо от времето на еврокризата са постоянно присъствие в телевизионните шоута из цялата страна, където със силен акцент поучават италианците – за демокрацията, икономическите въпроси, Европа и отвъд нея. И за това как да се държим в дискусионните телевизионни предавания: „В нашата страна оставяме противника си да се изкаже”.

И от тази висока гледна точка по-важните неща бързо излизат от полезрението. Например, че 66-те следвоенни италиански правителства не са израз на средиземноморско непостоянство, а олицетворение на максимата на романа на Томази ди Лампедуза „Гепардът“: „Всичко се променя, за остане всичко каквото си беше”.

Имената на партиите се променят, героите остават същите. Въпреки че Forza Italia на Силвио Берлускони временно се наричаше Popolo della Libertà, а „Демократическата партия“ (Partito Democratico) на Матео Ренци носи името си едва от 2007 г. след странно отделяне от комунистическата партия на Демократичната левица – винаги в политиката на Ботуша има едно правило – веднъж влязъл в италианския парламент, стоиш там до пенсия. Италианските правителства се сменяха, но лицата остават едни и същи от тридесет години насам. Магическата дума на италианската политика се нарича Трасформизъм (Trasformismo). Онова, което звучи като повратна точка във времето, означава обратното: „квази промяна“.

Добре би било да споменем, че Петра Рески проучва от дълги години мафията. За разлика от останалите италиански партии, според нея движението „Пет звезди“ не отразява просто фалшивата промяна.

На тези избори много италианци заложиха на „Пет звезди“ – независимо от мъдрите съвети на германските и европейските кореспонденти. Това е единствената партия, която се отказа от партийно финансиране в размер на 48 млн. евро и чиито депутати намалиха собствените си заплати: В края на мандата 130-те членове на движението платиха 23 млн. евро във фонд за малки и средни предприятия, благодарение на който бяха създадени 7 000 стартъпа.

Рески обяснява добрия изборен резултат на движението именно с този с аргумент, който в Европа е почти невидим и често е подиграван:

„Разликата между „Пет звезди“ и другите италиански партии е в това, че борбата с корупцията или близостта на мафията не е просто препоръчителна за нея, а задължителна”.

Това може да звучи банално другаде, но за Италия е революционно.

източник: www.bloombergtv.bg

Hits: 0

Коментирай

1000
  Subscribe  
Извести ме за